Час
преди Полунощ
- Презареждане
(...звучи като любов, а мирише на страх)
Нов
вариант Премиера на фестивла АКТО_2 12.08.2007 г. град Битоля
Aвторски спектакъл на Юлиана Сайска
Участват: Мария Атанасова, Борис Георгиев, Юлиана Сайска, Велислав Павлов,
Жасмина Чолакова, Диана Николаева, Иван Николов - opnn,
Емилиян Гацов - Елби
Визуална среда: Иван Николов - opnn
Композитор: Емилиян Гацов - Елби
Консултанти по сценография и костюми: Еленка Панайотова, Ивайло Митев
Грим: Донка Боева
Участвали в
Първи вариант на представлението: Невена Златанова - Jaya, Лора Хаджидимиева, Мариана Кръстанина, Екатерина Димитрова
Със съдействието на: НЦТ, НМЦТ, Швейцарската културна програма в България, ЕТ ВИКО Виолета Кожухарова, Анна Владиславова Фондация ЕТЮД, Ивайло Палмов,
Първа Инвестиционна Банка
Продължителност: 60 минути
Час на представяне:
23:00
Място: Център за култура и дебат Червената Къща Червена зала
За резервации тел: + 359 2 988 81 88
Премиера
на Първи вариант: 22 май 2006 в рамкте на международния фестивал Изкуство в безтегловност3-София -
Център за култура и дебат Червената Къща
"Това, което винаги ме е интересувало като творец е да вълнувам, да търся най-категоричния израз на емоциналния живот, да хвърлям хората в усещанията им. Това представление, провокирано от носталгията към красотата на мъжа и жената като отделни, независими, уникални и различни в своята чувствителност индивиди, ми дава поле да спомням фантазиите и мечтите на зрителя. Имам желание да изследвам еротиката като най-красив израз на желание за близост и пробвам възможните й прояви на сцената в разработване и припомняне на архетипните знаци за привличане между половете. Интересуват ме крайностите като забранена зона
на общуването, причините за невъзможността да изживеем истинска страст или трудността да се изразим по обикновен начин. Аз вярвам, че в ситуацията на крайно вътрешно себеразкриване излизат наяве всички подтиснати желания, преодоляваме бариерите си и достигаме до истинност на чувствата.
Този проект е за взаимоотношенията в най-краен и пречистващ вид."
...звучи като любов, а мирише на страх.
Юлиана Сайска
|
Сценичното присъствие е намерено и вдъхновено от изразните средства на физическия театър.
|
 |
Час преди полунощ се стреми отвъд конкретното, отвъд границите на нашето съзнание, защото там е пълно с емоции и вълнения. звучи като любов, а мирише на страх...
|
|
|
 |
За да познаеш несъзнаваното трябва да изпревариш, да минеш отвъд себе си и да се срещнеш с тази друга реалност. Там където няма история, като в сънищата важни са образите и картините, които се раждат не взаимовръзката между тях.
|
|
|
 |
Влизайки в допир с тази реалност зрителят навярно ще фантазира, спомня и създава собствена история от предложената му картинност.
|
Описание на представлението
 Изградените образи и ситуации
са плод на фантазията на
артистите.
Всякаква евентуална прилика или връзка с реалността
е част от
вашата лична история
Час преди полунощ е представление, провокирано от
носталгията към красотата на мъжа и жената като отделни и различни в
своята чувствителност индиви. То изследва крайните и екстремни
ситуации, които се създават между тях.
Спектакълът започва в 23h. - време, в което сънят и желанията
изкривяват реалността. Това е един страховит час на инстинкти, чрез
който еротичното е поставено в ситуация близка до смъртта, а
публиката е воайор, който наднична в интимността на актьорите.
Представлението е репетирано и създадено в студио на еротична
телевизия, като стремежът е да се търсят автентични и документални
преживявания. Част от екипа на шоуто е пренесен в театралното
представление. Копирайки матрицата на еротичното предаване и чрез
използваните сценични жанрове на цирка, кабарето и физическия театър
спектакълът се стреми да нахлуе в забранения свят на импулсите и
нагоните. Изразният език е построен върху човешките усещания, които
раждат съответните жестове, движения и поведение без да се използва
текст. Сценарият е създаден върху личния емоционален опит и
преживявания на актьорите и чрез телата и жестовете се изгражда
сценичния език. Спектакълът е основно с четирима професионални
актьори две двойки мъж и жена. На сцената участват композитора и
лайт-дизайнера, защото това е част от задължителното условие да се
пристъпи отвъд срама, да се усети от всички тази възбуда да си на
сцената, като стремеж към единно, тотално въздействие.
Представлението се разделя на три основни акта, които са изградени
чрез средствата на физическия театър. Те са обединени от персонажа
на Водещата (действително водеща на еротично предаване), която слага
рамка на целия пърформанс, а в контекста на представлението е моста
и диалога с публиката. Тя е коментатор на случващото се на сцената -
преводачът на рационален език. Единствената, която използва текст, а
не действа.
Час преди полунощ е интуитивно създадено представление.
Концепцията и процесът на творчество се базира върху методиката на
психодраматичната наука за работа в театъра. Това е една чисто
психична работа с актьорите, основана на техния жизнен опит. Те,
освободени от сковаността на непременния резултат (театрален продукт),
да могат спонтанно да участват в една игра (истински процес), която
да ги доведе до възможен катарзис. Използването на жива музика води
до спонтанност във всяко отделно представление, като всеки спектакъл
се превръща в процес с различни акценти и кулминации.
Час преди полунощ е пърформанс, жив организъм, който
разказва в картини и всеки участник и зрител има своя индивидуален,
личен разказ. Сюжетът се изгражда от общото подсъзнателно движение
на инстинктите, извадени на показ и естетизиран в театрален
продукт.Актьорите съзнателно работят с несъзнаваното, с потиснатите
страхове, импулси и кошмари.
Темата за обладаването между персонажите съществува непрекъснато, но
и по отношение на публиката, която е хипнотизирана и обладане като
след филм на Дейвид Линч неразбрала почти нищо и въпреки това
зашеметена и влюбена.
Това е театър на мистерията, като избор на часа и като контакт с
публиката.
Час преди полунощ
не е театрално представление, а
идея-демонстрация, защото за театралното представление хората са
подготвени предварително от конвенцията.
Публиката от 30 човека е разположена близко до актьорите. Тя трябва
да усеща дъха, цветовете, голите тела и пулсиращите червени завеси,
да премине отвъд срама.
Спектакълът се превръща в метафора на безуспешните опити на
съвременността да преодолее самотата и отчуждението. Неспокойни и
неудовлетворени, дишащи, сумтящи, грачещи и стенещи, телата,
разделени в два пола, търсят целостта си.
Като риби на сухо - звучи като любов, а мирише на страх...
|
Критика
и
коментари
 "Смелостта
да правиш
забранени
неща
винаги
отличава
истинския
творец от
посредствеността.
А какво по-забранено
от това да
дръзнеш да
надзърнеш
в
непознатия
и страшен
котел.
Навремето
Фройд го
нарече
котел от
подсъзнавани
инстинкти
и бесове.
Извор на
непредсказуемо
зло
заключено
в
подсъзнанието,
което не
трябва да
се докосва.
Всеки
импулс
тръгнал от
там трябва
да се спре,
заключи,
отклони,
сюблимира.
Нашето
подсъзнавано
непознатото
То, което
ужаси
доктора.
То, което
стряска
съня на
съвременния
хомосапиенс.
А когато се
намери
неразумен
откривател
дръзнал да
прекрачи
забраната
на Чичко
Фройд,
всички ние
затаяваме
дъх пред
образите,
които
изкачат от
тъмното.
Ужасени,
объркани,
уплашени
или
възтрогнати
ние с
трепет се
вглеждаме
в образа на
забраненото.
И с
учудване
съзираме
там, нещо
което
винаги сме
търсили,
нещо което
винаги ни е
липсвало.
Какво ако
именно там
се крие
основата
на
истинската
ни същност?
Какво ако
там е
връзката с
нашата
душа?
Какво ако
добрия
Виенски
чичко
греши
Ето защо
представлението
буди
респект и
уважение.
Без
предрасъдъци
и страхове
Юлиана и
съмишлениците
и се
впускат в
мрачните
дълбини на
подсъзнаваното
и изваждат
от там
образи и
импулси,
които
изящно
превръщат
в
творчески
факт.
Без да се
страхуват
от
неразбиране
и
неприемане,
хората от
екипа
боравят
със
сложния и
стряскащ
материал
изваден от
дълбините
на
човешката
психика,
превръщайки
го в
произведение
на
изкуството.
За това се
иска
смелост и
откривателски
дух. Затова
е толкова
респектиращо
начинанието
на трупата,
а
резултатът
наистина
оправдава
смелостта."
Ивайло
Палмов
|
| Харакири
Пълното заглавие на спектакъла е Час
преди полунощ (... звучи като любов, а мирише на страх).
Комбинирайки тези думи, можем да разгадаем доста от смисъла му:
звучна любов, страшна любов, полунощен любовен страх, час любов
преди страха, страх от любовта, любовно звучащ страх и прочее. Но
както и да подреждаме думите, страхът остава, а любовта се търси
като отвъден дефицит. Спектакълът няма да ви зарадва с директни
послания, нито ще ви води за носа с атрактивни сюжети. Сюжетът, на
който ще присъствувате, е лично, подсъзнателно движение, една
операция на инстинкта, изваден на показ и естетизиран.
Какво ще си помислите, ако сцената пред вас, цялата кутия, е покрита с
червени завеси? Дейвид Линч е едната възможност и със сигурност тя
не е случайна. Този път обаче Линч ще бъде интерпретиран с японски
маниер. Пространството на Червената зала в Червената къщае
драпирано обилно с диплеща се червена, тежко падаща завеса (слава
Богу, не от тензух или някаква друга компромисно евтина хитринка).
Та тази подчертано луксозна завеса-драперия превръща пространството
в кутия за скъпи бижута. В такава драперия би могло да се постави
само нещо изключително скъпо. Диамантен пръстен например... Или
златни обици... Или бисерна огърлица... Или някой копнеж
Или
най-личната част от себе си
Излизайки от мечтите, установяваме, че
в тази кутия за бижута вече има някой. Човешки тела, облечени
строго-елегантно в черни вечерни рокли и костюми. Двама мъже и две
жени, композирани като семеен портрет, загатват усещане за
патриархалност. Но този носталгичен полъх е прекъснат от младо,
модерно облечено момиче, което като стил и поведение може да се
нарече Нега. Подобно на стюардеса преди полет, тя обяснява на
смесица от немски и английски, и с микрофон в ръка, през какви етапи
ще ни преведе шоуто, назовавайки ги: ATTRACTION, FЕAR AND
Последният не е известен за никого, дори за изпълнителите. Темата е
зададена : Етапите на една, както изглежда, хетеросексуална връзка.
Разработките на темата са телесно преекспонирани метафори на
чувствеността. Концентрирани в себе си, но същевременно желаещи,
дори копнеещи да навлязат в пространството на другия, актьорите се
превръщат в живи картини на страстта, страха и неудовлетвореността.
Контактът е възможен, той се упражнява като бутане, блъскане,
тръскане, прегръщане, притискане, близане, теглене, хвърляне един
върху друг, един срещу друг, един за друг, един без друг...
Неспокойни и неудовлетворени, дишащи, сумтящи, грачещи и стенещи,
телата, разделени в два пола, търсят целостта си. Вечният проблем
при сексуалната страст - сливането на телата не е все още сливане на
душите, колкото и да се опитваме да компенсираме и да се залъгваме.
Така спектакълът се превръща в метафора на безуспешните опити на
съвременността да преодолее самотата и отчуждението с много, много
секс. Колкото повече обаче, толкова по малко любов, уви. Крайността
на афекта при четиримата герои гони японска напрегнатост и
експресивност и ги води сякаш към спасителното харакири. Дали пък
именно харакирито не е последната необявена част от шоуто? Затова и
кутията за бижута заприличва на капан на чувствеността, в който
въздишките на самотата постепенно онемяват с широко отворени усти.
Като риби на сухо. Или като секскукли, за които се сещаме час преди
полунощ.
Ако някоя прекрасна вечер се намирате в центъра на София в 23 часа
вечерта и минете покрай Червената къща, можете да проверите дали
не дават спектакъла на Юлиана Сайска Час преди полунощ. И ако се
окаже, че го дават и решите да влезете, ще преживеете нещо интересно
и необичайно. Нещо, в което ще откриете и значения, които мнението
ми не ви е предложило. Нещо, което няма да промени живота ви, но ще
ви даде възможност да го видите по друг начин.
Мила Искренова в. Култура
Брой 38, 02 ноември 2006 г. |
|
|
